Dec 4, 2012, 7:25 PM

Огън от Любов

  Poetry » Love
1.2K 0 0

Аз съм огън,
Той за мене е вода.
През годините срещах само океани, а аз имам нужда от пожари!
Той в мен всичко гасне,
залива ме с тонове вода,
пък аз горя, пламти в мен истинска жена.
Давя се всяка вечер в тъга,
а усмивки събирам през деня.
А пък Той е целият изтъкан от пламъци...
Предизвиква в мен мечти за замъци.
Единият - тъмен, другият - светъл.
Единият - лош, другият - добър.
И двамата изкуството в себе си носят,
те жреци на Боговете са и храмовете им красят.
Любовта на нимфите жадно просят
и на тях музиката трябва да носят.
Но аз не съм нимфа, нито жрица,
но мога да бъда тяхна царица.
Огън. Вода. Пара.
Пепел. Жар. Пожар.
Тебе е време да те преболедувам,
отдавна вече само тебе не сънувам.
С него последен танц ще изтанцувам
и малък огнен Рай ще образувам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...