Огън от мечти
Неразгадаеми пространства от мечти
реалността ми делнична поглъщат.
Защо дълбаеш в моя Аз и ти?
Какво очакваш да откриеш, всъщност?
Не съм безкрайно романтична и добра.
Не съм и алчна, подла и цинична.
Обичам истинските, дребните неща,
които всеки, може би, обича.
Не претендирам за различност, суета
опитвам в себе си да не стаявам.
Докато още имам част от младостта,
не се страхувам чувства да раздавам.
А после? После сивота ли ще вали
през нощите, по устните, в косите?
Ще ми помогнеш ли така да ме гори
все този огън силен - от мечтите?
Мигът нетраен в себе си ще побере
една фатално неизбежна вечност,
ако посеем и оставим да расте
мечта в осиротялата сърдечност.
© Марина Тодорова Всички права запазени