Огън от мечти

Неразгадаеми пространства от мечти

реалността ми делнична поглъщат.

Защо дълбаеш в моя Аз и ти?

Какво очакваш да откриеш, всъщност?

               Не съм безкрайно романтична и добра.

               Не съм и алчна, подла и цинична.

               Обичам истинските, дребните неща,

               които всеки, може би, обича.

Не претендирам за различност, суета

опитвам в себе си да не стаявам.

Докато още имам част от младостта,

не се страхувам чувства да раздавам.

               А после? После сивота ли ще вали

               през нощите, по устните, в косите?

               Ще ми помогнеш ли така да ме гори

               все този огън силен - от мечтите?

Мигът нетраен в себе си ще побере

една фатално неизбежна вечност,

ако посеем и оставим да расте

мечта в осиротялата сърдечност.