7.04.2007 г., 23:10

Огънят ми е скрит във зениците

1.1K 1 31
Аз поникнах направо от пясъка,
слях дъха си с небето разлистено.
И съм цяла, като водата,
огънят ми е скрит във зениците.

И връхлита стихийно-неканена
обичта ми самоотвержена.
Истинска съм, като страдание,
непокорна, като безбрежност.

Неподвластна на норми и граници,
впрягам думите недоизречени...
И съм щедра до безпощадност -
няма начин да бъда отречена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • 6 от мен!
  • Поздрави!Хареса ми стиха ти!
  • Прекрасен стих!
    Поздрав!
  • Честит Рожден Ден с голямо закъснение!Много щастие,слънчеви усмивки и все така вдъхновяващо и щедро перо.
  • Дани, честита ти допълнителна годинка, миличка-макар и със закъснение!
    Бъди много щастлива и обичана и нека усмивката не пада от лицето ти!
    Поздрави и целувки!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...