12.02.2009 г., 9:33 ч.

Огънят във нашата камина... 

  Поезия » Любовна
2089 0 37

Огънят във нашата камина

бавно тлее - няма я машата...

Безразличието ни взаимно

пак дими - загубихме искрата.

 

Колко още време ще ни трябва

въглените стари да разровим

и запалим истинска жарава

във сърцата - порива любовен?...

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • благодаря,че ми го показа хубав много
  • понякога...но нали си вълшебница...
  • Хареса ми, Вилдан! Сама съм го преживяла,та знам за какво говориш...Ама, убий ме, не помня кое изигра ролята на машата...Хубав ден!
  • Щом има въглени...и фея на целувките...
    Ще дойде вятърът на любовта...

    Аплодисменти!
  • Прекрасен стих! Прегръщам те, Феичке!
  • Понякога е нужно съвсем малко!
  • Благодаря ви за интересните коментари!
    За мен образът на машата събужда много асоциации,а защо това да не е съдбата, която да разгори тлеещите въглени?А там, където тлее, всичко е възможно...
  • Мисля, че изстинала любов не се разгаря отново.
    Поздрави!
  • Желая го...от сърце!
  • Интересно е!Копнежно...Поздрав!
  • Ако искрено вярваш и не се съмняваш, някой ден ще намериш изгубената маша. А после всичко ще лумне без дори да се усетиш. Но дори и най-малкото семенце съмнение ще ти попречи. Трогна ме този стих, Вилдан. Много близък ми е. Понякога човек се губи в рутината и оставя огнището без поддръжка. А любовта всъщност ни прави хора. Само тя... Бъди щастлива!
  • Нещо странно се случва с тръпката и любовта, но май е обичайно и въпреки това е неприемливо нали?
  • Малко трябва ако любовта е истинска..
    Ако ли не, няма смисъл да се разпали огън, който
    не топли!
  • Между четири шепи - живо въгленче-Обич!
    За разпалване!
  • не става с маша,с ръчкане...
  • Без искра няма дим.Когато пуши е още добре ,лошо ако остане пепел, а за машата не ти трябва с ръка ще разровиш жарта ,ти сисилна.хубави стихове.
  • Като те знам само трябва да размахаш вълшебната пръчица ...и огъня е налице!
  • Ако не опитваш- няма как да разбереш.
  • Пренеси огъня от творбите си в камината! Целувки!
  • Май само желание е нужно... Хареса ми, Феичке!
  • Огънят в сърцата! Каква маша, каква жарава? Нужна е ласка, нужна е пощада! И погледъг нежен от спомена прежден...Сърдечни поздрави! Не ми внушавай, че камината тлее, ти гориш!
  • Маша ли!? -та ти притежаваш вълшебна пръчица-Фейска!
    Привет!
  • Красиво и тъжно!
    Но пък има все още въглени, нали?!
    Значи е горял буен огън?
    Малко му трябва да лумне отново!!!

    коментар от един стар огняр в ТЕЦ
  • "Прахът по камината-
    белег на отминалата страст."



  • Много ми хареса!
  • "загубихме искрата..." - тъжно, но поправимо - та нали има жерава! Успех!
  • Времето е относително понятие за поривите...
    Феичке*
  • Въпреки че "огънят бавно лее", стихотворението ти топли.
  • Жаравата пази топлината!
  • Чудесен стих, пожелавам успех с разравянето на старите въглени, за да се разгори пак, красивият пожар!
  • Щом има въглени...
    Поздрав, Феичке!
    Не ти трябва машата, имаш си вълшебна пръчица!
  • Прекрасно е!
    Поздравления, Феичке!
  • И в старата жарава има искрици...Поздрави!
  • Дано пламне буйния огън, Вилдан!
    Поздрав за хубавия стих!
  • Много ми хареса!
  • тъжно е когато жаравата задими
    но добрата фея може всичко
  • Винаги съществува вероятност, ама не винаги се получава...
    Поздрав!!!
Предложения
: ??:??