Ох, сине!..
Ох, сине!...
на сина ми Росен
–Ох, Боже!Къде ли е тази нощ мойто момче?
Сам никога нощем преди той навън не е късно бил!
–Така ще си хиляди нощи сама занапред!
Момчето е вече голямо и тръгва по пътя си.
–Ох, Боже!Но мен ме е страх!Той е още дете!
До вчера търкаля по пода мечоци, камиончета...
–Нали ми се молеше той бързо да израсте?
Послушах те, виждаш...Днес гони тавана отрочето!
–Ох, Боже!Той ни горна дреха, ни хляб си е взел!
Къде ли трепери там, в тъмното и на студеното!
–Нали ми се молеше да го направя здрав, смел?
Храна ще намери и покрив, не бой се, щом с мен е той!
–Ох, Боже!С момиче излезе той...Не е готов!
Една грешна стъпка с жена и започват ти мъките!
–Щастлива бъди, че все още ви давам любов
и вземам ума за моменти, че щяхте да свършите!
–Да, Боже!Но що не ми даде и твойто сърце?
Заряза ме с майчино и –беж в градините, райските!...
....................................................................................
–Ох, сине!Да стане, което Бог иска за теб!!!
А не-от което будува през тази нощ майка ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Божилова Всички права запазени
Нямам търпение да се срещнем с теб на живо .Дано стане лятото у Елена ...подкрепям идеята с две ръце ! И ви прегръщам сърдечно!
