27.10.2023 г., 11:24 ч.

Ой ти, Слънце 

  Поезия
293 2 4

Ой ти, Слънце, ясно Слънце!

На кой извор очи миеш,

та тъй ясно светиш?

Мия ги, детко, мия ги,

в български, чисти води.

Ой ти, Слънце, жарко слънце!

На кое поле сила събираш,

та целия свят в лъчи си обливаш?

Полягам си,детко, полягам си

в българско поле широко.

Ой ти, Слънце, морно Слънце!

Къде си лягаш да нощуваш

и със сестрица Луна да хортуваш?

Лягам си, детко, лягам си

на връх, на Балкана!

Да мога сутрин, детенце,

В росна зора да стана!

Ой ти, Слънце, мило Слънце!

Като одиш по земи и морета,

има ли нейде кат нашта несрета?

Да имаме слънце навред по земята,

а да ни зъзнат без обич сърцата?

Тогаз заплака ясно Слънце.

Сълзи наляха всяко зрънце.

Та порасна хлебно жито.

Хлебно жито, с топла душа!

Замесихме меки хлебове!

Да напълним с обич сърцата!

Да се усмихне земята.

Земята! Българска!

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??