Ой ти, Слънце
Ой ти, Слънце, ясно Слънце!
На кой извор очи миеш,
та тъй ясно светиш?
Мия ги, детко, мия ги,
в български, чисти води.
Ой ти, Слънце, жарко слънце!
На кое поле сила събираш,
та целия свят в лъчи си обливаш?
Полягам си,детко, полягам си
в българско поле широко.
Ой ти, Слънце, морно Слънце!
Къде си лягаш да нощуваш
и със сестрица Луна да хортуваш?
Лягам си, детко, лягам си
на връх, на Балкана!
Да мога сутрин, детенце,
В росна зора да стана!
Ой ти, Слънце, мило Слънце!
Като одиш по земи и морета,
има ли нейде кат нашта несрета?
Да имаме слънце навред по земята,
а да ни зъзнат без обич сърцата?
Тогаз заплака ясно Слънце.
Сълзи наляха всяко зрънце.
Та порасна хлебно жито.
Хлебно жито, с топла душа!
Замесихме меки хлебове!
Да напълним с обич сърцата!
Да се усмихне земята.
Земята! Българска!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
