20.11.2016 г., 16:56

Oкеан

581 0 0

Аз съм толкова малък пред теб,
ти си толкоз могъщ и огромен

и сега си изправен пред мен

свиреп, своенравен, избухващ
със ярост, съсипващ, коварен,
без чувства, без памет, без спомен,
без милост и прошка 
и макар да съм малък пред тебе,

аз ще взема кураж от бездната безбрежна,
ще те сложа във чаша кристална красива,
ще изпия до дъно водата горчива
и така аз през теб ще премина.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...