25.06.2019 г., 10:25 ч.

Океанът, утрото и ние... 

  Поезия » Пейзажна, Друга
340 0 1

Океанът, утрото и ние...

 


Едно време в Океана

 

Магии с макове разкошни

във утрото денят подхвана

и всички демони среднощни

побягнаха над Океана...

 

От тайнствените си палати,

дълбоко от света си тъмен,

сам буйни ветрове изпрати

и бог Нептун, все още сънен...

 

И се разклати в монотоннна

и необятна перспектива

на Океана хоризонта –

с една загадъчност красива...

 

Необяснимо как водата

в пожар негаснещ се разпали;

от гдѐ се взеха и цветята,

които вятър нежно гали!...

 

...Стоим безмълвни на кърмáта,*

през миглите ни се процежда

вълшебството на Светлината

и към Безкраят ни повежда...

 

И този ден започнал вече

със утрото и със мечтите,

ще изживеем като Вечност

във Океана, по вълните...

 

А със молитвена закрила:

очакваме попътен вятър

и винаги вода под кила,**

и бряг с премигващ фар в мъглата,

 

и дестинации далечни

по островите ненагледни,

и сбъднати моряшки, вечни

копнежи за живот в легенди...

 

А знаем, че ни чакат още

и бури зли във Океана,

когато цялата му мощ е

във демонична страст събрана...

 

... Но в този миг сега, когато

над още тъмни хоризонти

огрява Слънцето водата

и Океанът ще ни помни,

 

понеже в паметта си вече

и спомени за нас ще носи,

и щото в Идващата вечност

ще бъдем в паралелни óси...

 

А почва всяка Вечност всъщност

със: Утро с макове в безкрая,

които ветрове разпръсват,

но краят ѝ, сам Бог не знае...

 

...Изгрява утрото... А ние

във този храм на Красотата

сме всеки миг, когато вие

дори в безветрието – Вятър!...

 

***************************

*кърма- задната част на кораб

**кил-долната надлъжна греда в корпуса на кораб

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Споделям емоцията на този стих:
    "...Стоим безмълвни на кърмáта,*
    през миглите ни се процежда
    вълшебството на Светлината
    и към Безкраят ни повежда..." Поздрави, Коста!
Предложения
: ??:??