28.12.2011 г., 16:22

Околоколедно

696 0 9

 

ОКОЛОКОЛЕДНО

 

 

Нямам думи, нямам чувства.

Аз съм гражданин за пример.

Кукуригам със петлите всяка сутрин.

Всяка вечер с ярките заспивам.

 

Всичко е наред при мене –

ясно, точно и прозрачно,

както в книгите на Свети Петра –

всеки името си на редичка чака.

 

Нека стане к'вото Господ каже,

мене никой няма да ме пита.

Виж какви дървета важни

плачат. Те са със предимство. Нека минат.

 

А за мене има време.

Цели векове ще ви разказвам

за птици, за влечуги и проблеми

по пътя към върха и на обратно.

 

И така ще бъде, докогато

над света луната още дреме.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...