Dec 28, 2011, 4:22 PM

Околоколедно

700 0 9

 

ОКОЛОКОЛЕДНО

 

 

Нямам думи, нямам чувства.

Аз съм гражданин за пример.

Кукуригам със петлите всяка сутрин.

Всяка вечер с ярките заспивам.

 

Всичко е наред при мене –

ясно, точно и прозрачно,

както в книгите на Свети Петра –

всеки името си на редичка чака.

 

Нека стане к'вото Господ каже,

мене никой няма да ме пита.

Виж какви дървета важни

плачат. Те са със предимство. Нека минат.

 

А за мене има време.

Цели векове ще ви разказвам

за птици, за влечуги и проблеми

по пътя към върха и на обратно.

 

И така ще бъде, докогато

над света луната още дреме.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...