ОКОЛОКОЛЕДНО
Нямам думи, нямам чувства.
Аз съм гражданин за пример.
Кукуригам със петлите всяка сутрин.
Всяка вечер с ярките заспивам.
Всичко е наред при мене –
ясно, точно и прозрачно,
както в книгите на Свети Петра –
всеки името си на редичка чака.
Нека стане к'вото Господ каже,
мене никой няма да ме пита.
Виж какви дървета важни
плачат. Те са със предимство. Нека минат.
А за мене има време.
Цели векове ще ви разказвам
за птици, за влечуги и проблеми
по пътя към върха и на обратно.
И така ще бъде, докогато
над света луната още дреме.
© Ангел Веселинов Все права защищены
Много хубав стих!