7.10.2020 г., 9:40

Окото на душата ми проглежда

1.4K 0 0

Окото на душата ми проглежда

с усмивката на твоето сърце.

И същността ми галиш не с ръце,

а с нежността на истинска надежда.

 

Омаята на любовта повежда

към звездосвят със хубаво лице.

Окото на душата ми проглежда

излюпено от слънчево яйце.

 

Пиши по моята съдба с перце

на дивната поезия. Изрежда

стиховете с лекота- крилце

талантът ти и всичко в мен зарежда.

Окото на душата ми проглежда.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....