Окото на душата ми проглежда
с усмивката на твоето сърце.
И същността ми галиш не с ръце,
а с нежността на истинска надежда.
Омаята на любовта повежда
към звездосвят със хубаво лице.
Окото на душата ми проглежда
излюпено от слънчево яйце.
Пиши по моята съдба с перце
на дивната поезия. Изрежда
стиховете с лекота- крилце
талантът ти и всичко в мен зарежда.
Окото на душата ми проглежда.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
