Окото на душата ми проглежда
с усмивката на твоето сърце.
И същността ми галиш не с ръце,
а с нежността на истинска надежда.
Омаята на любовта повежда
към звездосвят със хубаво лице.
Окото на душата ми проглежда
излюпено от слънчево яйце.
Пиши по моята съдба с перце
на дивната поезия. Изрежда
стиховете с лекота- крилце
талантът ти и всичко в мен зарежда.
Окото на душата ми проглежда.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
