23.03.2021 г., 21:46 ч.

Окови 

  Поезия
887 0 0
Страх. Умора. Сълзи. Болка. Рани. Кръв.
Те са навсякъде. Те са част от мен или аз съм част от тях.
Вече не знам. За пореден път съм окована от теб и притисната към стената.
Студено ми е. Не мога да си видя дъха, замръзвам.
Не си усещам ръцете. Виждам кръвта по пода.
Чувам те! Идваш към мен! Не ти стига, трябва ти още нали?
Не ти бе достатъчно. Копнееш отново да ме видиш.
Нямаш търпение, да погледнеш в очите ми,
за да се насладиш на страха и ужаса, които изпитвам.
Ела! Чакам те! Чувам те!
Вече не ми пука. Не изпитвам нищо.
Ела! Чу ли ме? Ела! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Будинова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Направѝ най-трудното - стани господар на самия себе си »

32 място

Предложения
  • Горчи ли ти? В отминало е време. Затворена във спомени и в стих. Изпята песен. Непосилно бреме изхвъ...
  • Ти си ми ЖужУ-то, дето ме вади от мрака. askme...
  • Видял божествената красота, аз няма да умра неверник. Знам - хор на ангели е любовта, изтрил докрай ...

Още произведения »