5.12.2007 г., 9:32 ч.

Оковите на времето 

  Поезия » Друга
548 0 1
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Времето бавно и тихо отминава,
плахо и на пръсти се изплъзва пак денят,
стрелката на часовника дванайсет подминава -
тя е лека лодка по река на вечността.

Удари отсечени, мигове премерени -
животът ни тече в ритъма на точността.
Часовникът подсеща ни колко сме ограбени -
превръща се секундата в част от участта.

© Стела Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "стрелката на часовника...-
    тя е лека лодка по река на вечността." - Страхотно е!

    Поздрав за хубавия стих!
Предложения
: ??:??