Оковите на времето

5.12.2007 г., 9:32 ч.

Поезия » Друга

646 0 1

Времето бавно и тихо отминава,
плахо и на пръсти се изплъзва пак денят,
стрелката на часовника дванайсет подминава -
тя е лека лодка по река на вечността.
Удари отсечени, мигове премерени -
животът ни тече в ритъма на точността.
Часовникът подсеща ни колко сме ограбени -
превръща се секундата в част от участта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Оковите на времето

Искате да прочетете повече?

Предложения