Dec 5, 2007, 9:32 AM

Оковите на времето

Poetry » Other

810 0 1

Времето бавно и тихо отминава,
плахо и на пръсти се изплъзва пак денят,
стрелката на часовника дванайсет подминава -
тя е лека лодка по река на вечността.

Удари отсечени, мигове премерени -
животът ни тече в ритъма на точността.
Часовникът подсеща ни колко сме ограбени -
превръща се секундата в част от участта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

3y3ka (Зузка)

"стрелката на часовника...-
тя е лека лодка по река на вечността." - Страхотно е!

Поздрав за хубавия стих!

2007-12-05T13:53:38+02:00

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0