Окрилен
Ръце размаха... Искаше да са крила.
Да бъдеш птица волна, над света кръжаща.
А аз до теб навреме бях дошла -
жената с главно "Ж"! Жена - любяща!
Във твоите криле бях пръсти впила,
по мой си начин те обичах, без умора,
снагата си около теб обвила -
като бръшляна, плъзнал там, по двора...
Поисках да съм сляпа за живота,
от който идваш и където бе запътен...
Живеех само за мига сиротен -
във който казах "Да" с ума - замътен.
Приех те, с всичките злини човешки,
защото знаех, че любов ни свързва.
И нямаше да има вече болка, нито грешки,
пред теб заставах, бях за всичко първа...
Духът си силен въплътих във тебе,
ти стана мъж - солиден и уверен,
доброто засадено в теб растеше -
бе моят дъб, пред бури непреведен...
Дошъл бе час да пусна мойта хватка.
Крилата да разпериш и да литнеш...
Макар без мен - в целувката ми кратка,
помолих сладостта ми да запомниш...
Крилете пуснах, ти бе мойта гордост...
Така жадуваната свобода прегърна
и, щом се налетя, щом вкуси тази радост -
при мен в гнездото кротичко се върна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени
