Захвърлило последната си риза,
полето се протяга и нехае,
че есента по вените му слиза
и паяжини гонят се в безкрая.
А вятърът надува обли бузи
и нощем хлад танцува със тревите.
На хоризонта, есенно охлузен,
дузина облаци бездомни скитат.
Листата си шушукат тъжни вести.
Дъждът намята сиво наметало.
И есента във дните ни намества
парченцата от пъзела печален.