imperfect (Яна)
274 2097
4.10.2016 г., 16:49 ч.

Октомври 

  Поезия » Любовна
1048 16 20

На жената, която ме отгледа.

Защото някой ден ще се видим отново.

 

 

Сърцето ми е ничие. Подслон
за спомени. Каторга. Вътре - вятър.
Не ми е топло. Зъзна. Нямам дом.
Минавам и си тръгвам. Непозната.

Очите ми са скъсани реки
и плуват в тях удавени надежди.
Мълчанието глухо в тях ехти.
Небето е кълбо от сива прежда.

И спъвам се в парчета тишина.
Кървя и плача. Виното не стига.
Пияна съм от студ. И от мъгла.
А теб те няма. Няма да те видя.

Отиде си и вече не вали.
Докосвам с устни почвата позната.
Поливам я с любов. И със сълзи.
А после ще си тръгна.
Като вятър.

© Яна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??