Октомври
На жената, която ме отгледа.
Защото някой ден ще се видим отново.
Сърцето ми е ничие. Подслон
за спомени. Каторга. Вътре - вятър.
Не ми е топло. Зъзна. Нямам дом.
Минавам и си тръгвам. Непозната.
Очите ми са скъсани реки
и плуват в тях удавени надежди.
Мълчанието глухо в тях ехти.
Небето е кълбо от сива прежда.
И спъвам се в парчета тишина.
Кървя и плача. Виното не стига.
Пияна съм от студ. И от мъгла.
А теб те няма. Няма да те видя.
Отиде си и вече не вали.
Докосвам с устни почвата позната.
Поливам я с любов. И със сълзи.
А после ще си тръгна.
Като вятър.
© Яна All rights reserved.
