Октомври
Но дъждът не спира да вали…
И нощите вече студени са.
В тъмата остават следи.
А ръцете ти — илюзия далечна.
Откъсват се бавно последните дни,
безмилостно и безпощадно прехвърчат.
И кафето вече… Някак не горчи.
А болката е просто навик.
Всичко е тука вече било!
Бъдеще време в миналото —
и радостта, и гневът и тъгата
слети в едно-
октомври е винаги тъжна симфония.
Но дъждът не спира да вали.
И някак по детски надявам се още.
В тъмата остават… Остават следи.
И ние ги търсиме още.
20.10.25
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Radeva Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
