Октомври

Но дъждът не спира да вали…

И нощите вече студени са.

В тъмата  остават следи.

А ръцете ти — илюзия далечна.

Откъсват се бавно последните дни,

безмилостно и безпощадно прехвърчат.

И кафето вече…  Някак не горчи.

А болката е просто навик.

Всичко е тука вече било!

Бъдеще време в миналото —

и радостта, и гневът и тъгата

слети в едно-

октомври е винаги  тъжна симфония.

Но дъждът не спира да вали.

И някак по детски надявам се още.

В тъмата остават… Остават следи.

И ние ги търсиме още.

20.10.25