Окъпана в радост
Зная, че закъсняло слънце ме огрява.
И не напразно вятърът ме брули дълго.
Чаках те и вярвах, че някой при мене ще те доведе.
и само там някъде някой дълбоко ще съзре
една любов голяма за моето момче.
Не може никой и нищо да ме съди,
че сърцето ми било е и за винаги при теб ще бъде.
Аз чакам те, ела!
Твоят огън остави в мен следа.
Ти за първи грях ме призова.
Чакам те! Ела!
Нежността в сърцето си на твоите ръце дължа.
Тръгнал си отдавна - усеща моята душа.
Може би времето за мъничко те задържа.
Но ти върви по този път
той носи само тишина,
в която ще къпе радостта.
© Йонка Янкова Всички права запазени