Oct 23, 2015, 9:03 PM

Окъпана в радост

  Poetry » Love
595 0 2

                                               Окъпана в радост

 

 

Зная, че закъсняло слънце ме огрява.

И не напразно вятърът ме брули дълго.

Чаках те и вярвах, че някой при мене ще те доведе.

и само  там някъде някой дълбоко ще съзре

една любов голяма за моето момче.

Не може никой и нищо да ме съди,

че сърцето ми било е и за винаги при теб ще бъде.

            Аз чакам те, ела!

Твоят огън остави в мен следа.

              Ти за първи грях ме призова.

                       Чакам те!  Ела!

Нежността в сърцето си на твоите ръце дължа.

Тръгнал си отдавна - усеща моята душа.

Може би времето за мъничко те задържа.

                   Но ти върви по този път

той носи само тишина,

в която ще къпе радостта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...