30.12.2005 г., 13:34

ОЛТАР

931 0 4

ОЛТАР

 

Поисках правото на избор,

поисках свойта свобода.

Дълбоко в себе си погледнах -

от спомени да взема  топлина.

Зелено стръкче детелина,

цветче – запазено като света светих

и радостта, която съхраних.

Олтар за дните да издигна,

във който да те заведа.

Глави да преклоним,

да се помолим –
за още малко светлина.


Дали ще дойдеш или няма,

решаваш ти!

Олтарът се строи за двама –

но всеки влиза САМ !

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Бързева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...