ОЛТАР
Поисках правото на избор,
поисках свойта свобода.
Дълбоко в себе си погледнах -
от спомени да взема топлина.
Зелено стръкче детелина,
цветче – запазено като света светих
и радостта, която съхраних.
Олтар за дните да издигна,
във който да те заведа.
Глави да преклоним,
да се помолим –
за още малко светлина.
Дали ще дойдеш или няма,
решаваш ти!
Олтарът се строи за двама –
но всеки влиза САМ !
© Елена Бързева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
И само каква нежност блика от перото ти!