28.03.2013 г., 18:33

Олтар

651 0 5

  

Грехът и болка са в едно,

притихнали са до олтара.

Една жена - един монах

с изтръгнати сърца остават.

 

В полумрака - силуети.

Очите му са пълни със сълзи.

Една свещица само свети.

Тя моли Бог да ù прости.

 

Икони - безучастни в храма

и Бог над тях е замълчал

пред чувства и любов голяма

опрощение е вече дал...

 

Тя моли се за любовта,

за дом, деца, огнище...

но той обет на Бог е дал,

превръщайки я в пепелище...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Toshich Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...