28.03.2013 г., 18:33

Олтар

648 0 5

  

Грехът и болка са в едно,

притихнали са до олтара.

Една жена - един монах

с изтръгнати сърца остават.

 

В полумрака - силуети.

Очите му са пълни със сълзи.

Една свещица само свети.

Тя моли Бог да ù прости.

 

Икони - безучастни в храма

и Бог над тях е замълчал

пред чувства и любов голяма

опрощение е вече дал...

 

Тя моли се за любовта,

за дом, деца, огнище...

но той обет на Бог е дал,

превръщайки я в пепелище...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Toshich Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...