15.11.2019 г., 22:44

Олтар

2K 3 4

Нагонът повелява

да открия

истинската

своя същност.

Неведоми закони

все към огъня ме дърпат-

с шепа въглени

да обгоря

старите пристрастия.

На кладата изгаря

не плътта,

а лустрото.

Наметната с

дъждовно огледало,

невидима

за силите на злото,

оголеното его ще оставя

като жертвен дар.

Не ме е страх от огъня!

Това е моето чистилище,

оброчище с наричане и

огнено предверие към храм.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росилина Хесапчиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...