Нагонът повелява
да открия
истинската
своя същност.
Неведоми закони
все към огъня ме дърпат-
с шепа въглени
да обгоря
старите пристрастия.
На кладата изгаря
не плътта,
а лустрото.
Наметната с
дъждовно огледало,
невидима
за силите на злото,
оголеното его ще оставя
като жертвен дар.
Не ме е страх от огъня!
Това е моето чистилище,
оброчище с наричане и
огнено предверие към храм.
© Росилина Хесапчиева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
