Омега
Всепроникваща омраза.
Потоци кални отнасящи света.
Загиват родове, подобно жаби
и родолюбието е унилата тълпа.
От тинята на Ганг
изплуват клиперите оцелели
и босоногите
оставят отпечатъци безцелни.
Водата някъде ще спре
разляла всичко безвъзвратно.
Ще се насмуче дългото поле
от сенки мътни натежало.
И ти, любов, отникъде дошла,
без координати сред безкрая,
ще ме погалиш с махащи крила,
преди безсмислено да се разкая.
Не давам пет пари за този свят.
Проблемите му пет пари не струват.
Дали от бедност ще умреш или богат
сред призраците вечно ще нощуваш...?
Защото свършеците в остър връх
конично-демонично стигат края -
последният, след който няма прах
и всеки поп за мъртвите нехае.
Войни и остри ветрове,
разклащат чашата за сбогом.
В Граал се сбират всички светове
със спиритичност призовали гроба.
https://www.youtube.com/watch?v=vXrpFxHfppI
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
