Омръзна ми да бъда грешната,
все аз да се превивам от вина!
Да лепна от илюзии несрешнати,
да блъскам лудо в нямата стена!
Омръзна ми от милост и компромиси,
да мажа с кал по своята душа.
Да нося доброволно всички болести
от първата, небрежната лъжа.
Омръзна ми да пазя гордостта ти,
прекършена пред твоя фатализъм!
Виновна и страхлива в любовта си,
лъжа в лъжа, любов във егоизъм!
Омръзна ми да чакам да се случиш,
защото аз съм твоята несбъдната!
Не ме разпитвай, замълчи, да чуеш,
в сърцето ти кънти лъжата... Първата!
© Катя Всички права запазени