Оная
Ще ме мислиш... и след много време,
когато ти си тук, а аз в безкрая,
обещай си този път да не потръпнеш
при мисълта за любовта си със оная.
Накарай кожата си тихо да кротува
и тръпките побили захвърли,
не, не си помисляй да ù се обадиш,
да, телефона си счупи и утеши...
Когато името ù чуеш, се обръщаш,
в тълпата все я търсиш и защо?
Уви, сега разбираш, че контрола губиш,
над празнотата, че я няма, вън вали...
Пулсът ти не бие бавно и безсилен,
усмивката си не лепи нарочно.
Върху купа от листове, захвърлен,
с измачканите спомени, порочно...
Цигарата ти догоря, а ти все мислиш,
нали загърби миналото от година?
Оная... Все заради нея се обърква всичко,
бъдещето ти ще иска нея, ала си замина...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Татяна Вълканова Всички права запазени
