Оная
Ще ме мислиш... и след много време,
когато ти си тук, а аз в безкрая,
обещай си този път да не потръпнеш
при мисълта за любовта си със оная.
Накарай кожата си тихо да кротува
и тръпките побили захвърли,
не, не си помисляй да ù се обадиш,
да, телефона си счупи и утеши...
Когато името ù чуеш, се обръщаш,
в тълпата все я търсиш и защо?
Уви, сега разбираш, че контрола губиш,
над празнотата, че я няма, вън вали...
Пулсът ти не бие бавно и безсилен,
усмивката си не лепи нарочно.
Върху купа от листове, захвърлен,
с измачканите спомени, порочно...
Цигарата ти догоря, а ти все мислиш,
нали загърби миналото от година?
Оная... Все заради нея се обърква всичко,
бъдещето ти ще иска нея, ала си замина...
© Татяна Вълканова All rights reserved.
