Онази
Ти днес ми каза, че не съм жената,
която би желал за себе си до гроб...
А помниш ли в прегръдките ми колко плака,
като дете, примиращо за нежен зов?
Дали във нечий женски скут си плакал,
а тя те е последвала без думи, мълчешком?
За нейната милувка не си чакал,
но тя те е прибрала, като майка в своя дом...
Онази, ходеща без име и без блясък...
Онази, невидимата за хорските очи...
Онази, със лице, опръскано със пясък...
Онази, чиито мокри стонове запали ти...
Онази съм, а някога бях "скъпа"...
Сърцето ти с невинни думи съживих...
Онази, със чиято радост те окъпах
и кървавите капки лед строших!
***
Коя съм аз?
За тях "онази"...
Но нечий глас
ме вика с "тази"...
Коя съм аз?
За тях "обикновена"...
Но твоят глас
крещи "неземна"!
Коя съм аз?
Аз мога и да съм "онази"...
Но твоят глас
презира чужди фрази!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Гълъбова Всички права запазени
