Ти днес ми каза, че не съм жената,

която би желал за себе си до гроб...

А помниш ли в прегръдките ми колко плака,

като дете, примиращо за нежен зов?

Дали във нечий женски скут си плакал,

а тя те е последвала без думи, мълчешком?

За нейната милувка не си чакал,

но тя те е прибрала, като майка в своя дом...

Онази, ходеща без име и без блясък...

Онази, невидимата за хорските очи...

Онази, със лице, опръскано със пясък...

Онази, чиито мокри стонове запали ти...

Онази съм, а някога бях "скъпа"...

Сърцето ти с невинни думи съживих...

Онази, със чиято радост те окъпах

и кървавите капки лед строших!

***

Коя съм аз?

За тях "онази"...

Но нечий глас

ме вика с "тази"...

Коя съм аз?

За тях "обикновена"...

Но твоят глас

крещи "неземна"!

Коя съм аз?

Аз мога и да съм "онази"...

Но твоят глас

презира чужди фрази!...