Онези някои

21.05.2009 г., 7:57 ч.

Поезия » Друга

495 1 2

Защо всеки път, когато кажеш сбогом,

се връщаш за каквото и да е.

И защо зад всяко непознато име мисля,

че виждам точно теб?

Ние никога не продължаваме напред.

Само сълзи и страдание,

за това никога не поглеждам в лицето ти...

Винаги просто се нараняваме

и повтаряме същите грешки живота си.

Никога няма да забравя онзи януари,

нищо не каза, просто ме прегърна...

Тогава избързах сълзите от лицето ти,

а сега пак ги виждам когато се обърна.

Но те не знаят...

Хората, които винаги си отиват...

Не знаят за болката,

нито за белезите по нашите ръце.

Винаги лъжехме, че са от нещо,

а така и никой не попита от какво са те...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.