19.09.2018 г., 12:47 ч.
Онова безмълвие
Обичам онова безмълвие,
с което мога да те осъзная.
Неоткритата утеха в думите
е само още едно признание,
че само паузата им стига
в ума ти да потъна и открия
пространството, в което дишам.
A времето говори ми на "ние".
Там те намирам и се сливаме,
разменяме се в собствената същност,
огледалата криви се разбиват
и в себе си накрая се завръщаме.
Очаквам те в това безмълвие,
с което те познавам и обичам,
което ме стопява. А звукът му
на моето мълчание прилича.
© Надежда Тошкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Хубаво е!
Поздравления, Надежда!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Там те намирам и се сливаме,
разменяме се в собствената същност,
огледалата криви се разбиват
и в себе си накрая се завръщаме."
Браво!