25.07.2015 г., 9:34  

Онова чувство

473 0 1

Тя обичаше и мразеше

онова чувство

час преди да го види

непознатия

който стоеше на онази

пейка

винаги

самотен

и не го беше грижа

за хората

за света

за нея.

 

А тя опитваше

ако знаете само

как опитваше

да бъде забелязана

от самотника

който беше твърде зает

да бъде самотен

за да допусне

хората

света

нея

до себе си.

 

Това чувство

на безразличие и

отхвърленост

от страна на самотния

единак

я дрогирваше

харесваше и да се опитва

да бъде достатъчно добра

за един самотник.

 

Постепенно

тя стана твърде заета

да бъде пристрастена

за да допусне

хората

света

него

до себе си

...

Ах, как обичах и мразех

онова чувство

на безразличие и отхвърленост.

Дрогира ме

само за да разбера

че дрогата не ми понася.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...