Jul 25, 2015, 9:34 AM  

Онова чувство

  Poetry » Love
474 0 1

Тя обичаше и мразеше

онова чувство

час преди да го види

непознатия

който стоеше на онази

пейка

винаги

самотен

и не го беше грижа

за хората

за света

за нея.

 

А тя опитваше

ако знаете само

как опитваше

да бъде забелязана

от самотника

който беше твърде зает

да бъде самотен

за да допусне

хората

света

нея

до себе си.

 

Това чувство

на безразличие и

отхвърленост

от страна на самотния

единак

я дрогирваше

харесваше и да се опитва

да бъде достатъчно добра

за един самотник.

 

Постепенно

тя стана твърде заета

да бъде пристрастена

за да допусне

хората

света

него

до себе си

...

Ах, как обичах и мразех

онова чувство

на безразличие и отхвърленост.

Дрогира ме

само за да разбера

че дрогата не ми понася.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...