3.04.2008 г., 7:35

Онзи

1.1K 0 10
Той е онзи,
чийто зеници
са влажни пръстени черни рептилии,
чийто семе сутрин измиват,
треперещи жени от бедрата си,
от чаршафите в евтини хотели,
от фаянса на обществени тоалетни.
Онзи,
чийто тембър прогаря дупки в бельото,
а погледът - прилеп-вампир,
смуче кръв в слабините,
и кара зърната да вият набъбнало.
Онзи,
който носи женски скалпове
по ръба на слипа,
чийто хищен фалос е начало и край,
а езикът му ражда цунами
и в мъртво либидо,
чийто дъх е свърталище на кохорти от думи,
готови да се впият,
до разгонена влага,
до скимтящо искане,
в нечий мозък.
Златният гвоздей.
Нагонът му
кара жените да потръпват
като млади кобили, с димящи хълбоци,
да чуват вълчи вой,
и да плетат подкосени глезени.
Той е грехът,
който се храни с възбудена женска плът,
с еректирал възторг,
и винаги е гладен за още.
Чийто папиларни линии са писти към Космоса,
а обецата - огънче от Ада,
е само място в пространството,
откъдето започва Нищото...
И където
искам да бъда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не-лошо. Но съм почти убеден, че на авторката не й е било трудно за написване, както отбелязват някои.
    Дори си мисля, че в определено състояние да се напише такъв стих е доста лесно. Поздрав!
  • Онзи...
    искам да бъда.
    _____________________
    Страхотна рамка!!!

    Не мога да се въздържа да не изкажа възхищението си от това невероятно съчинение!!!
    Нямам думи Радост!
    Пиши повече такива неща
    Необходими са за...когото...!!!!!!!!

    http://uk.youtube.com/watch?v=xK3qylwd-M0

  • И тук да се разпиша,Рег!
    Невероятна си!
  • силоно,много!И аз не знам как да кометирам!Поздрав!
  • Няма за какво да се извиняваш!
    Не всичко е безоблачно! Аплодирам те, Регина!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...