3.04.2008 г., 7:35

Онзи

1.1K 0 10
Той е онзи,
чийто зеници
са влажни пръстени черни рептилии,
чийто семе сутрин измиват,
треперещи жени от бедрата си,
от чаршафите в евтини хотели,
от фаянса на обществени тоалетни.
Онзи,
чийто тембър прогаря дупки в бельото,
а погледът - прилеп-вампир,
смуче кръв в слабините,
и кара зърната да вият набъбнало.
Онзи,
който носи женски скалпове
по ръба на слипа,
чийто хищен фалос е начало и край,
а езикът му ражда цунами
и в мъртво либидо,
чийто дъх е свърталище на кохорти от думи,
готови да се впият,
до разгонена влага,
до скимтящо искане,
в нечий мозък.
Златният гвоздей.
Нагонът му
кара жените да потръпват
като млади кобили, с димящи хълбоци,
да чуват вълчи вой,
и да плетат подкосени глезени.
Той е грехът,
който се храни с възбудена женска плът,
с еректирал възторг,
и винаги е гладен за още.
Чийто папиларни линии са писти към Космоса,
а обецата - огънче от Ада,
е само място в пространството,
откъдето започва Нищото...
И където
искам да бъда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не-лошо. Но съм почти убеден, че на авторката не й е било трудно за написване, както отбелязват някои.
    Дори си мисля, че в определено състояние да се напише такъв стих е доста лесно. Поздрав!
  • Онзи...
    искам да бъда.
    _____________________
    Страхотна рамка!!!

    Не мога да се въздържа да не изкажа възхищението си от това невероятно съчинение!!!
    Нямам думи Радост!
    Пиши повече такива неща
    Необходими са за...когото...!!!!!!!!

    http://uk.youtube.com/watch?v=xK3qylwd-M0

  • И тук да се разпиша,Рег!
    Невероятна си!
  • силоно,много!И аз не знам как да кометирам!Поздрав!
  • Няма за какво да се извиняваш!
    Не всичко е безоблачно! Аплодирам те, Регина!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...