Онзи
1.1K
0
10
Той е онзи,
чийто зеници
са влажни пръстени черни рептилии,
чийто семе сутрин измиват,
треперещи жени от бедрата си,
от чаршафите в евтини хотели,
от фаянса на обществени тоалетни.
Онзи,
чийто тембър прогаря дупки в бельото,
а погледът - прилеп-вампир,
смуче кръв в слабините,
и кара зърната да вият набъбнало.
Онзи,
който носи женски скалпове
по ръба на слипа,
чийто хищен фалос е начало и край,
а езикът му ражда цунами
и в мъртво либидо,
чийто дъх е свърталище на кохорти от думи,
готови да се впият,
до разгонена влага,
до скимтящо искане,
в нечий мозък.
Златният гвоздей.
Нагонът му
кара жените да потръпват
като млади кобили, с димящи хълбоци,
да чуват вълчи вой,
и да плетат подкосени глезени.
Той е грехът,
който се храни с възбудена женска плът,
с еректирал възторг,
и винаги е гладен за още.
Чийто папиларни линии са писти към Космоса,
а обецата - огънче от Ада,
е само място в пространството,
откъдето започва Нищото...
И където
искам да бъда.
чийто зеници
са влажни пръстени черни рептилии,
чийто семе сутрин измиват,
треперещи жени от бедрата си,
от чаршафите в евтини хотели,
от фаянса на обществени тоалетни.
Онзи,
чийто тембър прогаря дупки в бельото,
а погледът - прилеп-вампир,
смуче кръв в слабините,
и кара зърната да вият набъбнало.
Онзи,
който носи женски скалпове
по ръба на слипа,
чийто хищен фалос е начало и край,
а езикът му ражда цунами
и в мъртво либидо,
чийто дъх е свърталище на кохорти от думи,
готови да се впият,
до разгонена влага,
до скимтящо искане,
в нечий мозък.
Златният гвоздей.
Нагонът му
кара жените да потръпват
като млади кобили, с димящи хълбоци,
да чуват вълчи вой,
и да плетат подкосени глезени.
Той е грехът,
който се храни с възбудена женска плът,
с еректирал възторг,
и винаги е гладен за още.
Чийто папиларни линии са писти към Космоса,
а обецата - огънче от Ада,
е само място в пространството,
откъдето започва Нищото...
И където
искам да бъда.
© Радост Даскалова All rights reserved.
