MisteriaVechna (Misteria Vechna)
255 237
25.07.2018 г., 0:22 ч.

Онзи град 

  Поезия » Философска
439 2 4


Онзи град не спи,

побърква се и състарява,

дрънчи, бучи, ехти,

за къде е тръгнал,

да се надживява…

Главоболно целеустремен,

докато расте, вече се разпада.

 

Камери въртят очи,

охлюви размачкани по тротоара,

изнервени тълпи от закъснели,

разнасят слузести следи…

Форсирани двигатели трещят,

там някой изтрещява…

От търбуха на преял автобус

се носи черна пушилка,

татрази товар недоспал,

на спирката ражда мътилка…

Реклами лъжат безпристрастно,

светлините привличат буболечки,

пеперуди се удрят в неона

и падат на купчина, зашеметени…

 

© Misteria Vechna Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Човек винаги намира пътя към красивото, особено когато има светулки
  • С годините човек се научава да вижда и положителните му страни.Но първият сблъсък е точно както го описваш.
  • Сравнението с черна дупка ми хареса, Маги, привет. Feel, поздрав и за теб хубаво е, че си се измъкнал от фалшивите му блясъчета.
  • Вярно е. И все пак така силно ни привлича! Като черна дупка! Влизаме и оставаме там! Поздрави!
Предложения
: ??:??