25.07.2018 г., 0:22

Онзи град

642 2 4


Онзи град не спи,

побърква се и състарява,

дрънчи, бучи, ехти,

за къде е тръгнал,

да се надживява…

Главоболно целеустремен,

докато расте, вече се разпада.

 

Камери въртят очи,

охлюви размачкани по тротоара,

изнервени тълпи от закъснели,

разнасят слузести следи…

Форсирани двигатели трещят,

там някой изтрещява…

От търбуха на преял автобус

се носи черна пушилка,

татрази товар недоспал,

на спирката ражда мътилка…

Реклами лъжат безпристрастно,

светлините привличат буболечки,

пеперуди се удрят в неона

и падат на купчина, зашеметени…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Misteria Vechna Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Човек винаги намира пътя към красивото, особено когато има светулки
  • С годините човек се научава да вижда и положителните му страни.Но първият сблъсък е точно както го описваш.
  • Сравнението с черна дупка ми хареса, Маги, привет. Feel, поздрав и за теб хубаво е, че си се измъкнал от фалшивите му блясъчета.
  • Вярно е. И все пак така силно ни привлича! Като черна дупка! Влизаме и оставаме там! Поздрави!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...