Онзи град
Онзи град не спи,
побърква се и състарява,
дрънчи, бучи, ехти,
за къде е тръгнал,
да се надживява…
Главоболно целеустремен,
докато расте, вече се разпада.
Камери въртят очи,
охлюви размачкани по тротоара,
изнервени тълпи от закъснели,
разнасят слузести следи…
Форсирани двигатели трещят,
там някой изтрещява…
От търбуха на преял автобус
се носи черна пушилка,
татрази товар недоспал,
на спирката ражда мътилка…
Реклами лъжат безпристрастно,
светлините привличат буболечки,
пеперуди се удрят в неона
и падат на купчина, зашеметени…
© Misteria Vechna All rights reserved.
