9.07.2014 г., 21:14

Онзи, който изчука душата ми

1.4K 0 0

Онзи, който изчука душата ми.
С него се чувствах качествено.
И мисля събра ни съдбата ни, 
но всъщност бе истинско свлачище...

 

Той е маниакално първичен.
И никога не се интересува от мене…
По всички идеали – различен.
Груб, недодялан и пълен с проблеми.

 

И всъщност той е Онзи
дето в книгите с главна буква изписват.
Онзи, който изчука душата ми
без намек да искам, без да обича.

 

Той не искаше дори тялото ми.
Той не искаше любовта и живеца.
Празни приказки са нататъка,
той е дявола в облика на светеца.

 

Нямаше ни любов, ни обичане.
Душата му се нуждаеше от душата ми.
Душата му моята грубо събличаше.
И една пред друга стояха изправени.

 

Онзи, който изчука душата ми.
Бих го описала малко по-лирично.
Но всъщност няма лиричност и капка.
Няма дори смисъл или логичност.

 

Вярвам, съдбата събра ни.
Вярвам също - имаше причина.
Но не е същата вече душата ми.
След онзи, който я изчука и замина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаела Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...