8.08.2012 г., 16:04

Онзи от другата приказка

1.2K 0 13

Онзи от другата приказка

 

На прима виста всичко уж е ясно,
но помня всяка дума и докосване.
В един и същи свят ще ни е тясно -
така, във два различни ще е просто.

 

Във моя свят е пълно със джуджета
и призраци на рицари и жаби.
Не ползвам инкрустирана карета
и кралството отдавна е разграбено.

 

Понякога се случва да избягам,
(нарядко - по веднъж на век се пада.)
но толкова дотегна ми да страдам,
че бягството е бич, а не награда.

 

Внимавам все да няма усложнения,
макар със огън още да играя,
но само за един отрязък време
и само във една хотелска стая.

 

Играя, а съм просто автохтонна

затворница във приказка безлична.
Мени се с настойчива монотонност
единствено декорът прозаичен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!
  • Ювелирно /както винаги/!
  • Разбрах,Ели!Хубаво ти е стихото!Написано е с почти неизползвани думи
    в други стихотворения.Има специфично звучене.Като в приказка.
    Поздравление!
    Привет от мен,koli4a!
  • Много ми хареса!
  • Хареса ми.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...