Онзи вятър
Той ли дърпа конците на Бога,
онзи вятър от нещо към нещо,
дебне благия поглед, а строгия
се старае почти да не среща?
Той ли носи оскъдна премяна
от каквото заграби по пътя
и осъжда света на промяна,
вие вън, а излиза отвътре?
Той ли крие, че имаме минало
и очите присвива в забрава,
снима утре – актьор инфантилен,
а невидим на снимка остава?
Само той е по мярка на ужаса,
щом е сит в шамаросваща ласка,
а когато и мъртъв събужда,
има пръсти по-леки от щастие!
Само той, само аз и мастилото.
А си нямат конците понятие
как на листа ми жив се побират
шепа облаци, луди по вятъра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
