Онзи вятър
Той ли дърпа конците на Бога,
онзи вятър от нещо към нещо,
дебне благия поглед, а строгия
се старае почти да не среща?
Той ли носи оскъдна премяна
от каквото заграби по пътя
и осъжда света на промяна,
вие вън, а излиза отвътре?
Той ли крие, че имаме минало
и очите присвива в забрава,
снима утре – актьор инфантилен,
а невидим на снимка остава?
Само той е по мярка на ужаса,
щом е сит в шамаросваща ласка,
а когато и мъртъв събужда,
има пръсти по-леки от щастие!
Само той, само аз и мастилото.
А си нямат конците понятие
как на листа ми жив се побират
шепа облаци, луди по вятъра.
