Опазил ме е Бог да не прихвана
Велика ли съм или ясно – не...
щом шляпам през поезията боса
и хич, да ме прощаваш, хич не ме...
на теб какъв ти е стана́л въпроса.
... Да бях на пет или на още три –
с плисенце, панделка на кукуриго...,
но принцът огледалото ми скри
и станах злата вещица, амиго.
Блокирам от любов и за късмет
мишоците да гризкат на тавана,
каратов стих създал велик поет –
опазил ме е Бог да не прихвана...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
